Преюдициално запитване за тълкуване на разпоредбите на от член 2, б. „б“ от ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и чл. 2, пар. 1 от ДИРЕКТИВА 2011/83/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2011 година относно качеството „потребител“, по повод на което е образувано дело С-485/21 на Съда на Европейския съюз

EUR-Lex

Преюдициално запитване за тълкуване на ДИРЕКТИВА 2004/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година относно вредите от неправомерно упражняване на права върху интелектуална собственост.

ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ ДО СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ за тълкуване на член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година относно вземане предвид присъдите, постановени в държавите-членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства

EUR-Lex

ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ ДО СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ на основание чл. 267 ДФЕС със следните въпроси:

1. Съответстват ли на чл. 19, ал. 1 от Договора за европейския съюз във връзка с чл. 169,пар. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за целите на производства като главното – по предявен иск срещу потребител за заплащане на потребена вода на ниски стойности,нормите на чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложими съгласно чл. 47, ал. 6 от ГПК, касаещи правилата за определяне възнаграждение на особен представител на ответника, при положение, че при неблагоприятен изход на делото със съдебното решение на потребителя се възлагат и разноските за особен представител на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК?;
2. Съответства ли на чл. 19, ал. 1 от Договора за европейския съюз във връзка с чл. 169, пар. 1 от Договора за функционирането на европейския съюз определеният в чл. 47, ал. 6 от ГПК вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за правната помощ механизъм за назначаване на особен представител в случай, че потребителят не може да бъде намерен на адреса, според който възнаграждението се определя от съда, включително и с дадена възможност да бъде определено под минималните размери, а определянето на особен представител е изцяло в прерогативите на друг орган – Съвета на Адвокатската колегия, който може по свое усмотрение и само защото не е съгласен с определения от съда размер на възнаграждението да откаже да определи особен представител?;
3. Разполага ли съдът с правомощието, прилагайки директно правото на Европейския съюз и по специално - разпоредбите на чл. 19, ал. 1 от Договора за европейския съюз във връзка с чл.169, пар. 1 от Договора за функционирането на европейския съюз, при отказ да бъде определен адвокат за особен представител, да използва други механизми за гарантиране защита правата на потребителите в производството, които принципно не се прилагат в подобни случаи според законодателството на Република България, като например да предостави правна помощ по чл. 95, ал. 1 от ГПК, без такава да е поискана от потребителя?

ОТПРАВЯ ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ ДО СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ на основание чл. 267 ДФЕС със следния въпрос:

1. Допустимо ли е по смисъла на чл. 52 от ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ограничение на правото на „Свобода на договоряне“, заложено в чл. 16 от ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ , в отношенията между търговец и потребител, като произтичащото от разпоредбата на чл. 51 от ЗУЕС, съобразно наложилата се практика по тълкуването й в Република България, а именно: че договор по въпроси, уредени в чл. 51 ЗУЕС, независимо дали договорът урежда и други въпроси, извън изключителната компетентност на ОС на етажните собственици, сключен от индивидуален собственик на обект в сграда в режим на етажна собственост, който в разглеждания случай е потребител по смисъла на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, е нищожен по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - противоречие с материалния закон;
2. Допустимо ли е по смисъла на чл. 52 от ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, в отношенията между търговец и потребител, ограничение на правото на „Свобода на договоряне“, гарантирано на потребителите с разпоредбата на чл. 38 от ХАРТА НА ОСНОВНИТЕ ПРАВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, както и в ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 година, като произтичащото от разпоредбата на чл. 51 от ЗУЕС, съобразно наложилата се практика по тълкуването й в Република България, а именно: че договор по въпроси, уредени в чл. 51 ЗУЕС, независимо дали договорът урежда и други въпроси, извън изключителната компетентност на ОС на етажните собственици, сключен от индивидуален собственик на обект в сграда в режим на етажна собственост, който в разглеждания случай е потребител по смисъла на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година, е нищожен по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - противоречие с материалния закон.